Режисьор: Димитър Илиев Участват: Петър Петров и Румен Драганов   С техниките на

 

Режисьор: Димитър Илиев

Участват: Петър Петров и Румен Драганов

 

С техниките на достойното оцеляване, включващи мнима гибел, забавлява феновете комедията „ Сладка гибел ” по едноименната пиеса на хърватския драматург Мате Матиш. Премиерата на спектакъла, с който младият артист Димитър Илиев дебютира като режисьор, се състоя неотдавна в спектакъл „ Възраждане ”.

Историята се завърта към двама мъже, родом от Хърватия, понастоящем емигранти в Германия, които след рухването на комунистическия режим търсят способи да се завърнат в отечеството си. Грандиозният проект на Цинцо е да се прибере вкъщи в ковчег, та да намаже " посмъртно " от тлъстата немска пенсия, която по закон ще провиснал на овдовялата му брачна половинка. С въжделения да види още веднъж красивата си жена е преизпълен и приятелят му Маринко – епилептик, работещ в строителството. Още по-абсурдна е обстановката поради събитието, че всичко към превозването на " натрупа " стартира не по кое време да е, а на Разпети петък, и завършва на Възкресение Христово.

Ролите са поверени на надарените Петър Петров и Румен Драганов – и двамата ученици на Маргарита Младенова. Акцент в " погребалната " сценография, дело на Елис Вели, несъмнено, е ковчегът. Въпросният, става известно, не е по мярката на " клиента " и този недоверчив факт се явява завръзката на пиесата. Типично по балкански, преди " тръгване " героите приспособяват ковчега в трапеза, с цел да се поддържат (също по нашенски) с малко самун и салами. Или както гласи рефренът на спектакъла: " Щом горчив е животът, сладка е гибелта ".

По думите на Димитър Илиев той се е спрял таман на този текст, тъй като казусът с емиграцията го визира персонално, както прочее и останалите от екипа. Вълнува го тематиката за " бягащия човек ", който в действителност желае нещо доста просто – да води удовлетворителен живот и да си подсигури старините.

Неотдавна Катя Петрова осъществя на сцената на спектакъл „ София ” пиесата „ Емигрантски парадайс ” на Димитър Динев, който, преди да направи пробив като бежанец в Австрия, работи какво ли не, в това число продава кренвирши. В най-голяма степен общото сред двете постановки е, че приказват с оптимизъм за жизнеустойчивостта на балканеца, пребиваващ на непозната земя. И още нещо – героите и в едната, и в другата пиеса от дълго време са осъзнали, че " без другарство тоя свят е единствено за плазмодии ". За да се внуши контрастът сред студенината на западния човек и сложната за възприемане свръхемоционална природа на балканеца, значима роля е отредена на музиката. В случая тя е дело на композиторите Радослав Шуранов и Стефан Филипов.

Следващото зрелище се играе на 19 юли.